Техническо резюме
Ключови изводи:

Статията представя въведение в DFA и набор от принципи за проектиране, които съкращават времето за сглобяване, намаляват риска от грешки и подпомагат автоматизацията на производството.

  • Design for Assembly (DFA) е подход в проектирането, насочен към улесняване на монтажа и намаляване на производствените разходи
  • При автоматизацията DFA помага изделията да се пригодят за бърз ръчен и автоматизиран монтаж по производствените линии
  • Основните принципи включват намаляване на броя на частите, стандартизиране на компонентите и ограничаване на съединителните елементи
  • Проектирането трябва да предотвратява грешки при монтажа, включително чрез симетрия/асиметрия, отсъствие на лява/дясна версия и Poka-Yoke
  • DFA подпомага изискванията на Индустрия 4.0, като улеснява манипулирането на детайли от роботи и монтажа с помощта на гравитацията

Въведение в Design for Assembly (DFA)

Design for Assembly (DFA) е подход в проектирането, насочен към улесняване на сглобяването на продукта, което води до намаляване на производствените разходи и повишаване на ефективността. В контекста на автоматизацията на производствените процеси DFA играе ключова роля, като гарантира, че компонентите и модулите са проектирани по начин, който позволява лесен и бърз монтаж както ръчно, така и автоматизирано.

DFA е техника, чиито корени са в 60-те години на XX век, когато инженерите започват да осъзнават, че проектирането на продукти с мисъл за лесен монтаж може значително да намали производствените разходи и да повиши качеството. В съвременната индустрия, където автоматизацията и ефективността са ключови елементи за успех, DFA става все по-важен.

Автоматизацията на производствените процеси е неразделна част от Индустрия 4.0, която се характеризира с интеграция на напреднали технологии като роботика, изкуствен интелект и интернет на нещата (IoT). Design for Assembly (DFA) подпомага тези технологии, като гарантира, че проектираните продукти са оптимално пригодени за автоматизирани производствени линии, което позволява бързо и безгрешно сглобяване на компонентите.

На практика DFA се фокусира върху няколко ключови аспекта:

  • Намаляване на броя на частите в продукта, което съкращава времето за монтаж и риска от грешки.
  • Стандартизиране на компонентите, което улеснява тяхното разпознаване и монтаж.
  • Проектиране на частите по начин, който свежда до минимум необходимостта от използване на специализирани инструменти.
  • Прилагане на принципа Poka-Yoke, тоест проектиране по начин, който предотвратява допускането на грешки от работещите.

Въведението в DFA е първата стъпка към разбирането колко важно е продуктите да се проектират с мисъл за лесен монтаж. В следващите раздели ще разгледаме подробно принципите на DFA, приложението му в индустриалната автоматизация, ролята на конструкторското бюро, процеса на CE сертифициране на машини, практически примери и ползите от внедряването на DFA при автоматизацията на производствените процеси.

Ключови принципи на Design for Assembly (DFA)

Design for Assembly (DFA) се основава на няколко фундаментални принципа, които помагат на проектантите да създават продукти, по-лесни за сглобяване. Тези принципи не само намаляват производствените разходи, но и повишават надеждността и качеството на крайните изделия. По-долу представяме най-важните от тях:

  1. Минимизиране на броя на частите в сглобената единица – чрез обединяване на техните функции:
    • Един от основните принципи на DFA е намаляването на броя на частите в продукта. Всяка допълнителна част означава допълнителен разход и потенциален източник на проблеми по време на монтажа. Чрез намаляване на броя на компонентите можем значително да понижим производствените разходи и да съкратим времето за монтаж.
  2. Частта трябва да бъде проектирана така, че при монтажа да не може да бъде инсталирана неправилно, а самият процес на монтаж да изпълнява ролята на самоконтрол:
    • Проектирането на части по начин, който позволява правилното им сглобяване всеки път, свежда до минимум риска от монтажни грешки. Това означава, че компонентите трябва да имат еднозначни форми и механизми, които не позволяват неправилното им сглобяване.
  3. Избягване на „леви“ и „десни“ части:
    • Използването на симетрични или силно асиметрични компоненти помага да се избегнат грешки по време на монтажа. Проектирането на части, които могат да бъдат монтирани само по един начин, елиминира риска от грешки.
  4. Симетрия или силна асиметрия на частите:
    • Симетричните части се сглобяват по-лесно, тъй като не изискват прецизно ориентиране. В случаите, когато симетрията не е възможна, силната асиметрия подпомага разпознаването и правилния монтаж на компонентите.
  5. Частта трябва да бъде проектирана така, че при нейния монтаж да се валидира монтажът на предходните елементи:
    • Проектирането на части по начин, който гарантира, че всяка следваща монтажна стъпка потвърждава правилното изпълнение на предходните, повишава надеждността на процеса и свежда до минимум риска от грешки.
  6. Минимизиране на необходимостта от промяна на ориентацията на компонента по време на монтажа:
    • Компонентите трябва да бъдат проектирани така, че да могат да се сглобяват без необходимост от честа промяна на ориентацията им. Това улеснява както ръчния, така и автоматизирания монтаж.
  7. Частите трябва да бъдат проектирани така, че да могат лесно да се преместват по автоматизиран начин (напр. с роботизиран захват), но и ръчно:
    • Проектирането на части с оглед на лесното преместване и манипулиране е от ключово значение за автоматизацията на монтажа. Това означава, че компонентите трябва да имат подходящи точки за захващане, които улесняват работата както на роботите, така и на служителите.
  8. Възелът трябва да има базова част, върху която да се извършва по-нататъшният монтаж:
    • Наличието на постоянна монтажна база осигурява стабилност и улеснява процеса на сглобяване. Върху тази база се изпълняват следващите етапи на монтажа, което повишава ефективността и точността на процеса.
  9. Частите трябва да бъдат проектирани така, че да могат да се монтират отгоре надолу върху базовата част, така че монтажът да се подпомага от гравитацията:
    • Монтажът отгоре надолу, подпомаган от гравитацията, улеснява процеса и намалява риска от грешки. Това също така позволява по-ефективно използване на монтажното пространство.
  10. Минимизиране на съединителните елементи:
    • Ограничаването на броя на винтовете, гайките и другите съединителни елементи опростява монтажа и намалява производствените разходи. Използването на щракващи съединения и други прости механизми за свързване може значително да ускори процеса на сглобяване.
Принцип Описание Пример за приложение
Минимизиране на броя на частите Обединяване на функциите на няколко части в една Използване на интегриран модул вместо няколко отделни компонента
Предотвратяване на неправилен монтаж Частта трябва да бъде проектирана така, че да не може да бъде монтирана неправилно Ключови форми и блокиращи механизми
Избягване на леви и десни части Частите трябва да бъдат универсални, за да се избегнат грешки Симетрични компоненти или ясно асиметрични
Насърчаване на симетрията Симетричните части се сглобяват по-лесно Използване на симетрични крепежни елементи и съединения
Валидиране на предходните елементи Монтажът на следващата част трябва да потвърждава правилността на предходния монтаж Поетапен монтаж с автоматична проверка на правилността
Минимизиране на промяната на ориентацията Компонентите трябва да се монтират без често завъртане Монтаж отгоре надолу
Лесно пренасяне Проектиране на части с оглед на лесно пренасяне от роботи и хора Части с дръжки или точки за захващане
Базова част Възелът трябва да има базова част за монтаж Използване на обща монтажна платформа
Монтаж, подпомаган от гравитацията Монтаж отгоре надолу Гравитацията подпомага стабилността на монтажа
Минимизиране на съединителните елементи Ограничаване на броя на винтовете и гайките Използване на щракващи съединения и клипсове

Тези основни принципи на DFA са ключови при проектирането на продукти, които се сглобяват лесно. Добре е те да се вземат предвид още на етапа на разработване на нови устройства, за да могат по-ефективно да се проектират производствени и монтажни линии от интегратор на индустриална автоматизация. Подобни анализи трябва да се извършват и при проектиране на елементи за автоматизация на производствените процеси при заваряване или роботизирано заваряване, като се отчита работата със заваръчно приспособление.

Всеки детайл, който не е проектиран, няма да поражда необходимост от създаване на техническа документация, прототипиране и производство, бракуване, изпитване, препроектиране, закупуване, дефектно производство, складиране, аварии, ненадеждност, забавяне на доставката или рециклиране. Така се спестяват време и ресурси, което води до по-висока ефективност и по-ниски производствени разходи.

Индустриална автоматизация и Design for Assembly (DFA)

Индустриалната автоматизация играе ключова роля в съвременната индустрия, като позволява повишаване на ефективността, намаляване на разходите и подобряване на качеството на производството. Интегрирането на Design for Assembly (DFA) с индустриалната автоматизация носи множество ползи, които помагат на компаниите да постигнат тези цели.

  1. Намаляване на времето за монтаж:
    • Благодарение на прилагането на принципите на DFA, компонентите се проектират по начин, който улеснява бързото и безгрешно сглобяване от индустриални роботи. Автоматизирането на монтажа с прилагане на DFA води до значително съкращаване на производственото време, което от своя страна позволява по-бързо пускане на продуктите на пазара.
  2. Повишаване на надеждността:
    • Индустриалната автоматизация, подпомогната от DFA, позволява да се намали броят на грешките при монтажа. Стандартизацията и опростяването на конструкцията на компонентите намаляват риска от грешки, което се отразява в по-високо качество на крайния продукт.
  3. Оптимизиране на производствените процеси:
    • Автоматизацията на производствените процеси с прилагане на DFA дава възможност за оптимизиране на производствените линии. Благодарение на това наличните ресурси могат да се използват по-добре, да се сведат до минимум престойте и да се повиши производителността.
  4. Намаляване на разходите:
    • Една от основните цели на индустриалната автоматизация е намаляването на производствените разходи. DFA подпомага тази цел чрез проектиране на продукти, които се сглобяват по-лесно и по-евтино. По-малко сложните конструкции изискват по-малко време и ресурси за монтаж, което води до значителни икономии.
  5. Повишаване на гъвкавостта на производството:
    • Автоматизацията с прилагане на DFA позволява производствените линии да се адаптират бързо и лесно към променящите се изисквания. Възможността за бързо пренареждане на компоненти и модули дава възможност за производство на различни варианти на продукти на една и съща производствена линия, което повишава гъвкавостта и реактивността на компанията.
  6. Подобряване на условията на труд:
    • Индустриалната автоматизация, подкрепена от принципите на DFA, може да допринесе за подобряване на условията на труд за служителите. Благодарение на автоматизирането на трудоемки и повтаряеми дейности, служителите могат да се съсредоточат върху задачи с по-висока стойност, което повишава тяхната удовлетвореност и производителност.

Интегрирането на индустриалната автоматизация с Design for Assembly (DFA) носи множество ползи, които водят до повишаване на ефективността и качеството на производството. В следващия раздел ще разгледаме ролята на конструкторското бюро при внедряването на DFA, както и как конструкторските бюра могат да подпомагат компаниите при оптимизирането на производствените процеси.

Полза Описание Пример
Намаляване на производствените разходи По-малък брой части и по-лесен монтаж Намаляване на разходите за материали и труд
Повишаване на ефективността По-бърз монтаж благодарение на по-прости компоненти Съкращаване на времето на производствения цикъл
Подобряване на качеството По-малко грешки при монтажа и по-висока надеждност По-нисък риск от дефектни продукти
Повишаване на гъвкавостта Възможност за лесно пренареждане на производствените линии По-бързо пренастройване на производството за нови продукти
Съкращаване на времето за излизане на пазара По-бързо пускане на продуктите на пазара Повишаване на конкурентоспособността
Повишаване на удовлетвореността на служителите По-добри условия на труд благодарение на автоматизацията По-висока мотивация и по-ниско текучество
Подобряване на безопасността По-малко инциденти благодарение на по-безопасни проекти По-ниски разходи, свързани с отсъствието на служители
Изпълнение на регулаторните изисквания По-лесно CE сертифициране По-бързо навлизане на международните пазари

Ролята на Конструкторското бюро при внедряването на DFA

Конструкторското бюро играе ключова роля в процеса на внедряване на Design for Assembly (DFA) в организацията. Това е звеното, което отговаря за проектирането на продукти и системи, отговарящи на изискванията на DFA, което от своя страна улеснява монтажа им и повишава ефективността на производството.

  1. Проектиране с мисъл за монтажа:
    • Инженерите, работещи в конструкторското бюро, трябва да притежават задълбочени познания за принципите на DFA и да умеят да ги прилагат на практика. Тяхната задача е да проектират компоненти, които се сглобяват лесно, което свежда до минимум риска от грешки при монтажа и съкращава времето за производство.
  2. Сътрудничество с производствените екипи:
    • Конструкторското бюро работи в тясно сътрудничество с производствените екипи, за да гарантира, че проектите са съобразени с възможностите и изискванията на производствените линии. Това сътрудничество позволява потенциалните проблеми при монтажа да бъдат идентифицирани и решавани своевременно.
  3. Оптимизиране на процесите:
    • Инженерите конструктори трябва също така да анализират съществуващите производствени процеси и да предлагат подобрения в съответствие с принципите на DFA. Това включва, наред с другото, намаляване на броя на частите, стандартизиране на компонентите и елиминиране на сложни монтажни операции.
  4. Използване на усъвършенствани CAD инструменти и метода на крайните елементи:
    • Съвременните конструкторски бюра използват усъвършенствани CAD (Computer-Aided Design) инструменти и метода на крайните елементи за проектиране и анализ на компоненти. Благодарение на тези инструменти те могат да симулират монтажните процеси и да идентифицират потенциални проблеми още на етапа на проектиране.
  5. Адаптиране на проектите към изискванията на автоматизацията:
    • Проектите трябва да бъдат съобразени с изискванията на автоматизацията, което означава, че компонентите трябва да бъдат проектирани по начин, позволяващ лесното им интегриране с роботи и системи за автоматизация. Конструкторските бюра трябва да отчитат тези изисквания на всеки етап от проектирането.
  6. Обучение и развитие:
    • Конструкторските бюра играят важна роля и в обучението на служителите в областта на DFA. Редовните обучения и развитието на уменията помагат на инженерите конструктори да бъдат в крак с най-новите тенденции и техники в проектирането с мисъл за монтажа.
  7. Подкрепа в процеса на CE сертифициране:
    • Конструкторските бюра подпомагат и процеса на CE сертифициране на машини, като гарантират, че проектираните продукти са в съответствие с действащите стандарти и директиви, като например Директива за машините 2006/42/EC. Проектирането в съответствие с DFA улеснява изпълнението на сертификационните изисквания.

Ролята на конструкторското бюро при внедряването на DFA е изключително важна. Благодарение на тяхната работа е възможно да се проектират продукти, които се сглобяват лесно, което води до по-ниски производствени разходи и по-високо качество. В следващия раздел ще разгледаме как DFA влияе върху процеса на CE сертифициране на машини.

Design for Assembly (DFA) и CE сертифициране на машини

CE сертифицирането е задължителен процес за машините, пускани на пазара на Европейския съюз. CE маркировката потвърждава, че продуктът отговаря на всички изисквания за здраве, безопасност и опазване на околната среда, определени в съответните директиви на ЕС. Design for Assembly (DFA) играе съществена роля в процеса на CE сертифициране, като подпомага осигуряването на съответствие на машините с приложимите стандарти.

  1. Изпълнение на изискванията на Директива 2006/42/ЕО относно машините:
    • Директива 2006/42/ЕО относно машините определя изискванията към проектирането и изработването на машини с цел гарантиране на тяхната безопасност. DFA подпомага изпълнението на тези изисквания чрез проектиране на компонентите по начин, който свежда до минимум риска от повреди и осигурява лесен монтаж и поддръжка.
  2. Съответствие с хармонизираните стандарти:
    • Хармонизираните стандарти са технически спецификации, разработени от европейски организации по стандартизация, които улесняват изпълнението на изискванията на директивите на ЕС. Проектите, съобразени с DFA, са по-предвидими и по-лесни за адаптиране към тези стандарти, което ускорява процеса на сертифициране.
  3. Анализ на риска съгласно БДС EN ISO 12100:2012:
    • Анализът на риска е ключов елемент от процеса на CE сертифициране. DFA улеснява извършването на анализ на риска чрез проектиране на машини с цел елиминиране или минимизиране на потенциалните опасности. Това означава, наред с другото, намаляване на броя на подвижните части и прилагане на защити, които предотвратяват неправилен монтаж.
  4. ЕО декларация за съответствие:
    • ЕО декларацията за съответствие е документ, който производителят трябва да издаде, за да потвърди, че машината отговаря на всички изисквания на директивите на ЕС. Проектите, съобразени с DFA, улесняват изготвянето на такава декларация, тъй като са по-предвидими и по-лесни за идентифициране от гледна точка на съответствието с приложимите стандарти.
  5. Процес на сертифициране и одити по безопасност:
    • DFA подпомага процеса на сертифициране, като улеснява провеждането на одити по безопасност. Машините, проектирани съгласно принципите на DFA, са по-лесни за инспекция и изпитване, което позволява одитът да бъде извършен по-бързо и по-ефективно.
  6. Привеждане на машините в съответствие с минималните изисквания:

Design for Assembly (DFA) е ключов елемент в процеса на CE сертифициране на машини. Благодарение на DFA този процес става по-ефективен, което позволява по-бързо и по-икономично пускане на продуктите на пазара. В следващия раздел ще разгледаме практически примери за прилагането на DFA в различни отрасли.

Практически примери за приложение на Design for Assembly (DFA)

Прилагането на Design for Assembly (DFA) в различни индустриални отрасли носи измерими ползи, включително намаляване на разходите, подобряване на качеството и съкращаване на производственото време. По-долу представяме няколко практически примера от различни сектори.

  1. Автомобилна индустрия:
    • В автомобилната индустрия DFA се използва широко при проектирането на автомобили и техните компоненти. Например стандартизирането на болтове и съединители в целия автомобил не само улеснява монтажа, но и намалява производствените разходи. Компании като Toyota прилагат принципите на DFA в рамките на своята производствена система, което им позволява да произвеждат висококачествени превозни средства при ниски разходи.
  2. Електронна индустрия:
    • В електронната индустрия DFA помага да се проектират устройства, които са лесни за сглобяване и сервизиране. Пример за това е проектирането на модули в лаптопи, които могат лесно да бъдат подменяни или ремонтирани.
  3. Машиностроителна индустрия:
    • При проектирането на индустриални машини DFA е от ключово значение, за да се гарантира, че машините са лесни за сглобяване и поддръжка. Например проектирането на CNC машини с модулни компоненти позволява бързо и лесно сглобяване и сервизиране, което свежда до минимум престоите и повишава производителността.
  4. Медицинска индустрия:
    • В медицинския сектор DFA се използва при проектирането на медицинско оборудване, което е лесно за сглобяване и използване. Пример за това е проектирането на апарати за компютърна томография с модулни компоненти, което улеснява монтажа и поддръжката им и осигурява високо качество на диагностиката.
  5. Хранително-вкусова промишленост:
    • В хранително-вкусовата промишленост DFA се прилага при проектирането на производствени линии, които са лесни за почистване и поддръжка. Например проектирането на транспортни ленти с лесно демонтиращи се компоненти позволява бързо и ефективно почистване, което е от ключово значение за гарантиране на безопасността на храните.
  6. Авиационна индустрия:
    • В авиационната индустрия DFA подпомага проектирането на компоненти, които са лесни за сглобяване и сервизиране, което е от съществено значение за осигуряване на безопасност и надеждност. Например проектирането на модулни авионични системи позволява бърза и лесна подмяна и поддръжка, което свежда до минимум времето за престой на самолетите.

Тези примери показват как DFA може да се прилага в различни отрасли, като носи множество ползи. В следващия раздел ще разгледаме подробно какви ползи произтичат от прилагането на DFA в автоматизацията на производствените процеси.

Ползи от Design for Assembly (DFA) в автоматизацията на производствените процеси

Внедряването на Design for Assembly (DFA) в автоматизацията на производствените процеси носи много предимства, които помагат на компаниите да постигат по-добри финансови и оперативни резултати. По-долу представяме най-важните от тях:

  1. Намаляване на производствените разходи:
    • Благодарение на DFA е възможно да се проектират продукти, които са по-лесни и по-евтини за сглобяване. Намаляването на броя на частите и опростяването на конструкцията водят до значително понижаване на производствените разходи.
  2. Повишаване на ефективността:
    • Автоматизацията на производствените процеси, подпомогната от принципите на DFA, позволява по-бързо и по-ефективно сглобяване на компонентите. Съкращаването на времето за монтаж се отразява в по-висока производителност на производствените линии.
  3. Подобряване на качеството на продуктите:
    • Продуктите, проектирани съгласно принципите на DFA, са по-малко податливи на грешки при монтажа, което води до по-високо качество на крайните изделия. Стандартизацията и опростяването на конструкцията намаляват риска от дефектни продукти.
  4. Повишаване на гъвкавостта на производството:
    • DFA позволява бързо и лесно адаптиране на производствените линии към променящите се изисквания. Възможността за бързо пренареждане на компонентите и модулите дава възможност за производство на различни варианти на продукти на една и съща производствена линия.
  5. Съкращаване на времето за пускане на продуктите на пазара:
    • Благодарение на опростяването на монтажните процеси и намаляването на броя на грешките е възможно продуктите да бъдат пуснати на пазара по-бързо. По-краткото време за производство означава, че компаниите могат да реагират по-бързо на променящите се нужди на клиентите.
  6. Повишаване на удовлетвореността на служителите:
    • Автоматизирането на трудоемките и повтарящи се монтажни дейности позволява на служителите да се съсредоточат върху задачи с по-висока стойност, което повишава тяхната удовлетвореност и производителност. По-добрите условия на труд водят до по-ниско текучество на персонала и по-висока продуктивност.
  7. Подобряване на условията за безопасност:
    • DFA помага машините и компонентите да се проектират по начин, който свежда до минимум риска от инциденти и наранявания. По-безопасната работна среда води до по-малък брой инциденти и по-ниски разходи, свързани с отсъствията на служителите.
  8. Изпълнение на регулаторните изисквания:
    • Продуктите, проектирани съгласно DFA, се адаптират по-лесно към регулаторни изисквания, като например CE сертифициране на машини. Това улеснява процеса на въвеждане на продуктите на международните пазари и свежда до минимум риска, свързан с несъответствие с нормативните изисквания.

В обобщение, Design for Assembly (DFA) носи множество ползи, които помагат на компаниите да постигат по-добри оперативни и финансови резултати. Въвеждането на принципите на DFA в производствените процеси позволява намаляване на разходите, повишаване на ефективността и подобряване на качеството на продуктите, което е от ключово значение в съвременната индустрия.

Design for Assembly (DFA) е ключова техника в съвременното проектиране и производство, която е насочена към улесняване на сглобяването на продуктите. Въвеждането на DFA в автоматизацията на производствените процеси носи множество ползи, като намаляване на разходите, повишаване на ефективността, подобряване на качеството и безопасността, както и изпълнение на регулаторните изисквания.

В статията разгледахме какво представлява DFA, кои са основните му принципи и как DFA влияе върху автоматизацията на производствените процеси. Представихме също ролята на конструкторското бюро при внедряването на DFA, както и значението на DFA в процеса на CE сертифициране на машини. Практическите примери от различни отрасли показаха как DFA може да се прилага на практика, като носи измерими ползи.

В обобщение, Design for Assembly (DFA) е неразделна част от съвременното проектиране и производство, която помага на компаниите да постигнат по-високо ниво на ефективност и качество. Насърчаваме ви да внедрите принципите на DFA в производствените си процеси, за да използвате пълноценно потенциала на този подход и да получите конкурентно предимство на пазара.

Приложение Design for Assembly (DFA) в автоматизацията на производството

Design for Assembly (DFA) е проектен подход, насочен към улесняване на сглобяването на продукта. Целта му е да намали производствените разходи и да повиши ефективността както при ръчен, така и при автоматизиран монтаж.

DFA помага продуктите да бъдат адаптирани към автоматизирани производствени линии, като подпомага бързото и безгрешно сглобяване на компонентите. То е особено важно в среда, в която роботиката, AI и IoT са от ключово значение.

Те включват, наред с другото, намаляване на броя на частите, стандартизиране на компонентите, свеждане до минимум на необходимостта от промяна на ориентацията по време на монтажа и ограничаване на броя на крепежните елементи. Важно е също така проектирането да бъде такова, че монтажът „сам да контролира“ правилността на сглобяването.

Прилага се проектиране, което не допуска неправилен монтаж, например чрез еднозначни форми, блокиращи механизми и избягване на „леви“ и „десни“ части. Използва се и принципът Poka-Yoke, тоест решения, предотвратяващи грешки.

Частите трябва да са лесни за пренасяне и манипулиране, например да имат подходящи точки за захващане от роботизирания захват. Полезно е също да има базов детайл и сглобяването да се извършва отгоре надолу, подпомагано от гравитацията.

Споделяне: LinkedIn Facebook